Сметосъбирането е един от аспектите на градския живот, който много хора дори не забелязват – освен ако нещо не се обърка. Последствията от грешките в тази сфера са толкова неприятни, че общинската управа трябва да може да реагира много бързо. Сложната и в доста случаи не особено добре оптимизирана система за събиране и извозване на сметта има доста потенциални слаби звена. С растежа на градовете тяхното население и потребление нарастват, което означава и по-голямо количество боклук, управляван чрез неефективни процеси – предпоставка за проблеми с околната среда и здравето. Как да ги избегнем? И как да сме сигурни, че сметосъбирането се управлява по най-ефективния начин във всеки град, независимо от неговия размер или бързина на разрастване?

Как работи сметосъбирането?

Какво се случва между момента, в който някой хвърли боклука си в кофата, и момента, в който той бъде депониран на сметището? Много малко хора стават достатъчно рано, за да видят движението на колите, които събират съдържанието на общите съдове за смет по улиците. След като всяко превозно средство се напълни, то се насочва към най-близкото сметище, което има свободен капацитет. То може да е край града, но може и да е на десетки километри извън него. Изглежда като един доста ясен и лесен процес, но има доста неща, които могат да се объркат по пътя – повечето от които поради липса на комуникация и мониторинг.

Какво може да се обърка?

Растежът е процес, към който всеки град се стреми, но когато става дума за сметосъбиране, той може да е потенциален проблем. В глобален мащаб градовете продължават да се разрастват, а остарялата инфраструктура едва поема нуждите на нарастващото население. С това се променя и потреблението в градска среда, което се отразява на цялата екосистема. Улици, които допреди няколко години са били спокойни, сега страдат от задръствания, а те от своя страна пречат на работата на сметосъбиращите камиони, които не могат да смогнат да изпразнят контейнерите достатъчно бързо преди да започнат да преливат. Резултатът е не само грозен, но и потенциално опасен, тъй като камарите боклуци са перфектен развъдник за плъхове, насекоми и дори заболявания.

Подобряването на процесите по сметосъбиране могат значително да подобрят стандарта на живот в града.

Как могат да помогнат модерните технологии?

Смарт технологиите могат да подобрят почти всеки аспект от градския живот, включително и сметосъбирането. Всичко започва с инсталацията на малки IoT (Интернет на нещата) сензори във вече наличните улични контейнери за смет, като по този начин се създава мрежа, изпращаща информация за нивото на запълване на съда в реално време. Камионите за смет и депата за смет са също свързани и изпращат своя капацитет в реално време. Цялата тази информация отива в административен панел, чрез който лесно и бързо се правят настройки по системата, когато е необходимо. Сензорите осигуряват суровите данни за създаването на план за оптимизация, а панелът изчислява оптималния маршрут всеки ден – от събирането на сметта до депонирането ѝ.

Системата за умно сметосъбиране дава възможност на градската управа да подобри процесите в труднодостъпните райони, като планира събирането в часове на деня, когато трафикът не е силен. Също така, тя позволява създаването на гъвкав график – сметосъбиране само при нужда, така че да се избегне минаването на камионите през полупразни съдове за смет. Райони със специфични нужди (като индустриалните зони) също могат да бъдат обслужвани със специален график.

Освен всичко това, системата за умно сметосъбиране може да бъде интегрирана с други системи, като интелигентните трафик системи, така че да се подобри продуктивността и на двете.

Кои градове могат да се възползват от умно сметосъбиране?

Мит е, че само мегаполисите могат да се възползват от смарт технологиите – градове с всякакви размери могат, особено тези с бързо темпо на растеж. Градските региони могат да станат по-здравословно място за живеене, ако смарт технологиите се имплементират по време на тяхното развитие и допринасят за информираните избори на всяко ниво в управлението.